ПЛЪ̀ЗГАЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от плъзгам се като прил. Спец. 1. Който става, се осъществява с (чрез) плъзгане; плъзгащ. Отнемането на топката при баскетбола отзад се извършва с така нареченото „плъзгащо се отнемане — шпагатно отнемане“.

2. За детайл, устройство, приспособление — който функционира чрез плъзгане; плъзгащ. Може да се модернизират шлак-машините, на някои от дараците плъзгащите се лагери на бризьорите. ВН, 1961, бр. 3167, 2. Скалата [на радиоприемника] е с плъзгаща се стрелка, а високоговорителят е елиптичен. ВН, 1959, бр. 2598, 1. Плъзгаща се стъпка.

3. Който е снабден с устройство, осигуряващо плъзгането му; плъзгащ. Плъзгаща се врата. Плъзгаща се стена.


Източник: Речник на българския език (онлайн)